Меркел си тръгва: Кой ще е следващият лидер на Европа?

Тя доминираше в Европа - фактически лидер във време на криза. В продължение на 16 години Ангела Меркел използва своя предпазлив, спокоен прагматизъм, за да ръководи континента през възхода на крайната десница, грубия отговор на пристигането на мигранти и, разбира се, Брекзит.

С наближаването на края ерата на Меркел, друг европейски лидер може да се появи и да поеме кормилото. Ето основните претенденти:

Марио Драги

Едно от най-проницателните признания за ръководството на Марио Драги дойде от испанския премиер Педро Санчес по време на посещение в Рим през юни.

Описвайки бившия шеф на Европейската централна банка като "маестро", Санчес каза: "Винаги, когато Драги говори пред Европейския съвет, всички мълчим и слушаме. Това не е нещо, което се случва често".

Драги, назначен за италиански министър-председател през февруари, имаше подобно въздействие върху куп раздразнени политически партии, които съставляват широката му коалиция, като всяка от тях отговаряше на редица трудни въпроси, включително въвеждането на ваксинационен паспорт, за да се ограничи разпространението на COVID-19.

Той също така впечатли електората, като сега се счита за най-ценния лидер на Италия - неговото ръководство е много далеч от това, с което населението е свикнало.

Правителството на Драги спаси програмата за ваксинация на страната, съживи икономиката и прие действащи мерки за ограничаване на коронавирусните инфекции. На всичкото отгоре Драги успя да прокара оспорвана реформа на съдебната система, изисквана от Италия, за да си осигури лъвския дял от фонда за възстановяване на пандемията на Европейския съюз.

"Нещата трябва да се правят, защото трябва да се правят, а не да имат незабавен резултат, дори и да са непопулярни", каза Драги през септември.

Прагматичен, спокоен, решителен и не се страхува да изкаже нещата такива, каквито са, за някои от близките му, Драги, уважаван в чужбина, колкото и у дома, е най -жизнеспособният човек, който да стъпи в обувките на Меркел като фактически лидер на Европа.

"Ние имаме най-известната фигура, това е Драги", каза Джанкарло Джорджети, италиански министър на икономическото развитие.

Олаф Шолц

Европейската политика не играе почти никаква роля в предизборната кампания в Германия. Което вероятно има много общо с факта, че въпреки различията в политиките между страните, които сега се борят за позиция в правителството след Меркел, в Европа всяка основна партия е горе-долу на една и съща страница: Германия се нуждае от ЕС почти повече, отколкото ЕС се нуждае от Германия. Основната причина е да се гарантира, че няма да се провали.

Ако Шолц успешно събере коалиционно правителство и стане канцлер, няма голяма вероятност това да се промени.

Ролята му на финансов министър по времето на Меркел, когато бе отговорен за поддържането на икономиката, и централният му принос за създаването на фонда от 750 млрд. евро за възстановяване от коронавируса, засилиха ангажимента му към блока, както и качествата му като стратегически, макар и не е вълнуващ, лидер, вземащ решения.

Той нарече фонда "ясен сигнал за европейска солидарност и сила", като същевременно изпрати съобщението до местната аудитория, че мощното възстановяване в Европа е решаваща предпоставка за осигуряване на собствения икономически просперитет на Германия.

Шолц ще бъде под натиск да поеме водеща роля по въпроси като създаването на политика за бежанци, основана на солидарност, нещо, което Меркел не успя да постигне, както и предизвикателството да стимулира екологичната реформа и да я съчетае с икономическия растеж. Той е по-скоро прагматик, отколкото визионер, но това е по-вероятно да успокои, отколкото да отблъсне бъдещите му колеги.

Еманюел Макрон

Макрон очерта визията си за Европа след избирането си, като многократно твърди след голямата си реч в Сорбоната през 2017 г., че ЕС трябва да се справи с недостатъците си. Според него ЕС е "твърде слаб, твърде бавен, твърде неефективен".

Предложенията му - интегрирана отбрана на ЕС, реформа на еврозоната, обща политика за убежище, цифров данък - постигнаха малък напредък, възпрепятстван отчасти от предпазливите, консенсусни инстинкти на Меркел.

Малко наблюдатели смятат, че напускането на канцлера ще разчисти пътя на амбициозния, нетърпелив и понякога арогантен президент на Франция, който иска да стъпи директно на нейното място: според повечето, нито един лидер няма да се сравни с влиянието на Меркел в своя пик.

Вследствие на кризата този месец със САЩ, Австралия и Обединеното кралство заради сделката за сигурност Aукус, която струваше на Франция многомилиарден договор за подводници, той отново призова за по-голяма европейска автономия, когато Китай се издига, а САЩ се насочват към Азия.

След хаотичното оттегляне на Запада от Афганистан и провала в Аукус, повече лидери на ЕС може би са готови да се съгласят, че ЕС трябва да е по-малко зависим от Вашингтон - но малцина искат да рискуват да навредят на трансатлантическите отношения, а създаването на армия на ЕС е далеч.

Доколко Макрон ще успее да напредне в програмата си, ще зависи и до голяма степен от успеха на шестмесечното председателство на Франция в ЕС, което започва през януари, и, разбира се, от това, че той да осигури преизбиране на президентските избори през април.

Той със сигурност ще се опита да поеме поста на Меркел, но ще се нуждае от партньори, за да стигне навсякъде, заедно с компромис и консенсус: отличителните белези на Меркел, но не и на Макрон.